Как село Бургуджии стана Горно Александрово

На 9 ноември, събота, ще се отбележат 120 години от приеминуването на с. Бургуджии в Горно Александрово. Местният инициативен комитет кани всички, родени в селото, на тържеството.
С благословията на Великите сили и лично на император Александър Втори, на 13 март 1879 г. Александър Богориди е назначен за ген. губернатор на Източна Румелия. Посрещнат е на границата при Търново-Сеймен (Симеоновград) от делегация, в която е взел участие сливенецът Панайот Минков и епископ Геврасий, който по-късно станал сливенски владика. Още във влака е бил предупреден, че ако слезе на гарата в Пловдив с фес на главата (Леко паша), населението няма да го пусне да влезе в града. Тогава Ал. Богориди слага калпака, който предвидливо е сложил в багажа. Това става на 15 май 1879 г.
Една от най-важните задачи, които е трябвало да изпълни, е провеждането на изборите за Първото областно събрание - изпълняващо ролята на парламент. Още през септември същата година Ал. Богориди прави първата си обиколка в областта, при която посещава и Сливен. Следващата му обиколка е през август 1882 г. Един от адютантите му е Христо Гюлмезов от Сливен, завършил Първи випуск на Военното училище - София. От телеграмите, които е изпратил личният му секретар Матеев, публикувани във в. "Марица", става ясно, че тръгвайки от Котел за Сливен, е минал и през с.Бургуджии. Тук той бил посрещнат, както и навсякъде, тържествено с много почести. Кметът Мано Йовчев предложил на Ал. Богориди да стане кръстник на селото и то да приеме неговото име. Тази молба е уважена и с Приказ N 183 от 10 ноември 1882 г. селото е преименувано в Горно Александрово. Това е всъщност кръщелната дата, оня важен момент, от който селото ни приема името на един виден държавник и политик и ние имаме пълно основание да се гордеем с това.
След изтичане на неговия мандат, ген. губернатор на Източна Румелия става Гавраил Кръстевич (също от Котел), който дотогава е бил Директор на вътрешните дела.
По това време се е зародило и се развива движението за отхвърляне на васалното (зависимото) положение на Областта от султанската власт - народът е искал присъединяване към Княжество България. Като се има предвид, че между дейците на това движение стоят имената на такива видни личности от нашия край - Захари Стоянов, Панайот Хитов и др., може да се предполага, че жителите на селото ни са взели някакво участие или най-малкото не са били безразлични към това важно историческо събитие. За съжаление поне досега не разполагаме с някакви данни за това.
На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България с един държавен глава Александър Батенберг. В желанието си да опознае страната, която управлява и да се сближи с народа, той предприема редица обиколки в обединената държава. Само осем месеца след Съединението, той прави една обиколка в Сливенска околия. В бр. 40 от 6 май и бр. 41 от 8 май 1886 г. на Държавен вестник са поместени няколко телеграми, от които се вижда, че на 3 май Александър Батемберг е бил в с. Бинкос, където е пренощувал, на 4 и 5 май е в Сливен, а на 6 май 1886 г. в 7 часа сутринта тръгва за с. Горно Александрово. В телеграмата от 7 май се казва: "Тази сутрин рано Негово Височество тръгна от с. Горно Александрово за Карнобат. По пътя от град Сливен до границата на Окръжието имаше въздигнати триумфални порти от близостоящите към пътя села, около които се беше стекло множество народ с разни венци и китки да поздравят високия гост с "Добре дошъл". Възклицанието и радостта бяха общи и сърдечни, а самото село Горно Александрово, гдето нощува господарят, имаше вид на тържествен празник в чест на Негово Височество. Селяните от двата пола, облечени в най-скъпите си празнични костюми, играеха хоро до дълга вечер с гайди, гдето взема участие и музиката." Управител: Радославов
Тази телеграма не се нуждае от коментар. Князът е пренощувал в Къщата на същия род - Мано Йовчевите. Тук, в знак на височайша благодарност за гостоприемството, той подарява на семейството златен пръстен с инициалите "АБ" и текст на немски език. Тази скъпа реликва се пази и до днес. Това посещение на Александър Батенберг оставя трайни следи в съзнанието на хората от селото и за него се говори десетилетия по-късно.

Митко Койчев