За паметника на Хаджи Димитър и неговия автор

Дълги годни след Освобождението сливенската общественост обсъжда идеята за построяване на паметник на Хаджи Димитър. През 1892 г. общинското управление избира комитет, на който възлага задачата да подготви изграждането на паметника. Така се оформя идеята да се издигне паметник на Хаджи Димитър, а не изобщо паметник на Възраждането. Друг въпрос, който комитетът успешно решава, е, да бъде изграден на площада до църквата "Св. Димитър".
Изминават десетилетия докато се избистри в съзнанието на хората в града идеята за паметника. През това време се ражда, израства и оформя личността на Стефан Пейчев, който е роден на 14 септември 1897 г. Характерно е, че учителят му Сирак Скитник открива таланта на даровитото дете и го насърчава. Под негова закрила той се утвърждава и продължава да учи. Но включването на България в Първата световна война го отклонява за три години, защото като школник той е изпратен на фронта. През тези години по бойните полета вижда само нещастие, мъка и много човешки жертви.
През 1920 г. постъпва в Художествената академия в София. Завършва я през 1925 г. с отличен успех. Ученик е на професорите Н. Ганушев и Ж. Спиридонов. Същата година му е възложено да реализира паметника на падналите във войните от с. Божево, Ямболско. Освен това получава съобщене, че печели конкурса за склуптора в Италия. Там решава да се запише в Римската художествена академия, къдто го приемат студент направо четвърти курс. Така за 1 година завършва учението си в тази прочута академия. В Рим Стефан Пейчев прави бронзов релеф на поета Пенчо Славейков. Възложено му е и изработването на бюст-паметник на митрополит Геврасий в Сливен.
На 8 юли 1931 г. в Художествената академия - София се провежда конкурс за паметник на Хаджи Димитър в Сливен. Този конкурс е спечелен от Стефан Пейчев. Негов е проектът за 3,60 метровата фигура на войводата, както и 5-те фигури на д-р Иван Селимински, Панайот Хитов, Добри Чинтулов, д-р Г. Миркович и Антон Иванов. Останалите три фигури на Георги Икономов, Иван Добровски и Сава Доброплодни са дело на други творци. Цялата дейност по изливането на фигурите, по изграждане на основната фасада на паметника е възложена на майстори с добър опит и родолюбиви чувства. Паметникът, който в основата си е костница, окончателно е завършен за откриване на 8 ноември 1935 г. След 69 години от героичната смърт на Хаджи Димитър паметникът е готов. Сливен се подготвя за откриването му по най-тържествен начин, което е под патронажа на министъра на вътрешните работи Рашко Атанасов. На тържеството са присъствали още министърът на транспорта Тодор Кожухаров, на благоустройството Н. Йотов, представители на министерството на просветата. Сливен ликува, защото е реализирана мечтата му.
Музиката на мъжката гимназия под диригентството на Мишо Тодоров още повече засилва тържествения патос на откриването на паметника. Със спущането на мрака започват илюминациите, които осветяват паметника и целия град. Мракът се спуска от планината, но хората продължават да празнуват. И до днес хората се спират и заглеждат в паметника.
Фигурата на войводата е неповторима и напълно отговаря на текста "Жив е той, жив е!" Много градове и държави съм обиколила, но не съм видяла паметник като този, направен от Стефан Пейчев в нашия град.
Творческият път на Стефан Пейчев е призван да увековечи историческото минало на българския народ, защото той претворява на Козлодуйския бряг паметник на мястото, където Христо Ботев стъпва на родна земя.
От 1939 до 1945 г. той е директор на Керамичното училище в София, където навярно е дал благословията си и е помогнал да израснат много добри специалисти. Дело на този творец е и бюстът на Софроний Врачански в Котел, а по-късно Пейчев създава десет барелефа на котленски възрожденци.
В родния град изработва паметник на първия фабрикант на Балканския полуостров Добри Желязков - Фабрикаджията. Същият паметник на Добри Желязков го има и в София.
Стефан Пейчев е личност, която непрекъснато твори от мрамор, керамика и глина. За своя голям труд на художник и скулптор той е оценен и през 1967 г е награден от правителството с орден "Кирил и Методи" - II степен.
На 10 май 1973 г. е поканен в родния Сливен, за да получи голямата Чинтулова награда. При връчването й той прави следното изказване: "Аз разбирам възтора на сливенци от паметника на един от най-големите синове на България, легендарния войвода и това ме радва... Радва ме и обстоятелството, че оставих творби и в други селища на Сливенски окръг... Скромното ми творчество е свързано здраво с живота на хората, сред които съм израснал и съм възпитан".
Силно развълнуван, Стефан Пейчев е фотографиран пред паметника на Хаджи Димитър, която е и последната му снимка в родния град.
Той умира на 5 май 1976 г. в София на 79 години.

Надежда Нешева