- Идеята
да тръгнем по този дълъг маршрут се роди в средата на миналата година, когато
ние бяхме на далечната експедиция до "Брод Пик". Същинската дейност започна
да се извършва в тази сграда, на община Сливен, където ние започнахме да осъществяваме
контактите с различните страни, през които трябваше да премине нашата експедиция.
Още на първите заседания на организационния комитет, който беше създаден начело
с кмета на Сливен Иван Славов и с редица спонсори, казах: Експедиция на клуб
"Планини и приключения" може да има единствено, ако община Сливен участва в
подготовката и организацията. Експедицията "Планини и приключения 2002" вече е факт. Тя завърши успешно, тъй като главната цел, която ние си поставихме, бе всички хора да се върнат живи и здрави в България. И да бъдат изкачени върховете, което за наше щастие се случи. Бих искал от името на цялата експедиция да изкажа сърдечна благодарност за подкрепата, която ни беше оказана - при подготовката, а и по време на самата експедиция.
Бих искал да кажа няколко думи за същността на нашата експедиция. Целта беше изкачването на пет последователни върха в различни територии и различни точки на земята. Като начало беше направено изкачване на връх "Арарат" в Турция, който е висок 5137 метра. Това изкачване беше в един блестящ стил. След това нашата експедиция продължи с изкачването на връх "Демавенд", който е най-високия в Иран. След приключването на тези два върха предстоеше едно много продължително, тежко и много опасно пътуване. Тъй като преминаването на нашия маршрут беше през изключително тежки, както в метереологично отношения зони, така и в конфликтни райони. Става дума за Иранската пустиня. Там нашата експедиция попадна в един неприятен инцидент, в района на град Куета, където температурата на въздуха достигна до 55 градуса. Ние се предвижвахме през тези територии с нашия експедиционен камион, който нямаше климатик. Там започна прекосяването на така наречения конфликтен район Пакистан. Експедицията в своя окончателен ход на подготовка беше в един критичен момент, поради пакистанската криза с Индия. В продължение на две седмици се беше забавило получаването на пакистанска виза, но с една решителна намеса на депутата Евгений Кирилов получихме тези визи, за което сега сме му много благодарни. Защото тази експедиция беше на ръба дали ще продължи или не. А за какво става дума в Пакистан, всички знаете - това е страната, която е най-близо до Афганистан. От една страна терористичните групи, които са се прехвърлили на територията на Пакистан, където се укриват от преследването. От друга страна войната между Индия и Пакистан, която така и за щастие не започна. Но тук бих искал да кажа, че ние в Пакистан имахме общо взето спокойствие, тъй като до самата граница нашата експедиция беше непрекъснато придружавана от полицейски кордон. През 50 км се сменяха полицейски коли с тежко въоръжени полицаи, които придружаваха експедицията по целия път през Пакистан. Така попаднахме в Китай, където беше нашата главна цел - връх "Мустаг Ата" висок 7546 м. Това е връх, който не е изкачван досега от български алпинисти и който се явява най-високия, като изключвам осемхилядниците, които българските алпинисти са покорявали. Около 20 дни ни отне това изкачване. Беше проведена предварителна класическа аклиматизация с необходимите излизания след построяването на базов лагер на 4300, докъдето избутахме нашия камион. Всички експедиции, които пристигаха в района на "Мустаг Ата" с цел изкачването на върха, се предвижваха с камили. Ние имахме специално разрешение от китайските власти да достигнем с камион. С този камион пренесохме всички съоръжения и екипировката за изкачването плюс допълнителна прясна храна. Класическото изкачване продължи около 20 дни, тъй като в групата имаше алпинисти и с по-малък опит. Освен опитният Костас Канидис, който е участвал в редица хималайски експедиции и единствен български алпинист с три експедиции до връх "Еверест". Петър Панайотов, който е един от най-активните български алпинисти, изкачвал е връх "Анапурна". Освен Димитър Райков, който участваше миналата година в експедицията до "Броуд Пик", в нашата група имаше и млади алпинисти. В последните две години в България се очертава като най-активен катерач на високите планини Петя Иванова, която беше участник в нашата експедиция и която се оказва, че е след две българки, покорили осемхилядници. Тя е третата българка, която покорява по височина подредените върхове. Предишните две направиха своите изкачвания преди 12 години. Ние имахме в групата една жена, която много достойно се представи по време на изкачването.
На 21-я ден ние напуснахме базовия лагер и предприехме по-нататъшното си пътуване с цел преминаването в Киргизия, където трябваше да осъществим изкачването на връх "Хан Тенгри", който се смята за един от най-трудните седемхилядници на земята. "Хан Тенгри" отне на нашата експедиция 10-11 дни. Наложи се в снежните пещери на 5800 м да изчакваме денонощия, за да отмине снеговалежа. След три денонощия престой продължихме към връх "Хан Тенгри". Беше направен още един височинен лагер на 6150 м, откъдето беше предприето щурмуването на върха. Въпреки че само Петър Панайотов успя да достигне връхната точка на "Хан Тенгри", аз смятам, че в групата силите бяха изравнени, възможностите за изкачване бяха еднакви. Костас Канидис достигна височина 6950 м, оставаха му около 40 м до върха. Останалата група беше в периметъра между 6800-6900 м. Но разразилия се буквален щорн ме принуди да взема решение всички да се върнат обратно, тъй като смятах, че това предизвиква голям риск за цялата група. В този момент около 55 човека атакуваха връх "Хан Тенгри" и освен първите пет-шест, между които беше и Петър Панайотов, всички останали се принудиха да се върнат без да могат да осъществят изкачване. В крайна сметка "Хан Тенгри" също бе покорен от нашата експедиция и от там ни предстоеше едно много продължително пътуване с пресичане обратно на Киргизия. Трябваше да получим визи за Казахстан - единствената държава, за която нямахме предварително визи. Само за два дни нашите руски приятели там успяха да ни издадат визи. Преминаването на Казахстан общо взето беше един от най-големите кошмари за нашата експедиция. Защото пътят преминава около 2500 км през Казахските степи, които са буквално пустини. На площ повече от 1500 км Казахстанските власти са предприели една широкомащабна операция за изграждане на нови пътища и ние се движехме през степите. Хората бяха засипани в дебел слой пепел. На 13 август се озовахме в град Екатерининбург, където ни очакваха наши добри приятели. Те са от веригата на световно известната фирма "Крикет", които ни направиха много достойно и приятно посрещане. След едно много дълго пътуване през Сибир, прехвърляне на планината Урал и спускане през Волгоград, ние трябваше да се озовем в района на Елбрус, където беше поредната цел на нашата експедиция, изкачването на връх "Елбрус", който е висок 5642 и се явява най-високия в Европа. За щастие в деня на нашето пристигане времето беше добро. Върховете не се мерят само по това кой колко е стръмен, а зависи в каква ситуация и време го намираш, при какви метереологични условия. Но на следващия ден времето бе ураганно, но ние успяхме да се изкачим. На 20 август в 12,45 часа групата успя да направи последното височинно изкачване.
Оттам предстоеше преминаване през Кримския полуостров, където целта беше изкачването на един символичен връх, но с изключителни възможности за скално катерене. От там предстоеше пътуването до България.
Бих искал да изкажа своята дълбока благодарност на сливенските фирми, които ни помогнаха за тази експедиция: "Вемас" и "Йотови". Техните храни са с много голямо уважение от нашите алпинисти и ние с най-голямо удоволствие ги консумирахме. За голямо съжаление част от храната, която носехме, беше взета на китайската граница. Най-нещастна беше Петя Иванова, която остана без любимото си мляко. Китайските власти направиха компромис, защото виждаха, че ние пътуваме твърде от далече, но те имат категорични изисквания - в Китай не се позволява да се внася никаква храна, под никакъв претекст. Разбира се, те не я конфискуват, а я вземат на съхранение, докато си в Китай и когато напускаш Китай, ти връщат обратно храната. За жалост, ние не можахме да си получим храната тъй като влязохме от едната страна от към Пакистан, а излязохме откъм Киргизия.