Г-жо
Михайлова, какви са отчетните данни за проверките, които инспекцията по труда
извърши от януари до сега? - Общият брой на извършените планирани и непланирани проверки е 645. Ние работим по утвърден годишен план, по два национални и два областни приоритета. Извънпланираните проверки остават тези, които реализираме по повод жалби, при разследване на смъртни случаи, инвалидни злополуки и др. В проверките са засегнати основно отрасли, които се явяват структуроопределящи за икономиката на областта - производство на хранителни продукти и напитки, производство на текстилни изделия, производство на метални изделия, производство на дървен материал, селско и горско стопанство, строителство, търговия на едро и дребно и др. Броят на констатираните нарушения по време на проверките е 2223. Те са във връзка с организация и управление на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, хигиена на труда и трудови правоотношения.
Какви са най-големите нарушения?
- Най-много са въпросите, свързани с организацията и управлението на дейността и осигуряване на здравословни и безопасни условия. Там е "море" от нарушения. Това са предприетите от работодателите действия за организиране на дейността така, че да бъдат избегнати всякакви рискове за здравето и работоспособността на работещите. Основните моменти в организацията са обслужването на работници и служители по трудова медицина, организация във връзка с инструктажа и обучението на работещите, осигуреността им с работно облекло и лични предпазни средства. Според приетия през 1998 г. Закон за здравословни и безопасни условия на труд работодателите следваше до края на 2001 г. да преведат предприятията в съответствие с изискванията на закона. Отчитайки икономическата обстановка в страната, срокът беше удължен. Причината е, че работодателите не са мотивирани да инвестират в тази дейност. Според мен основен момент, възпрепятстващ мотивацията им, е, че повечето работят в сгради, които не са тяхна собственост. Там, където има нормално проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация, където машините са собственост на работодателя, а не са наети под наем, работодателите вече са инвестирали в дейност, свързана с осигуряването на безопасни условия на труд. По този път вече се върви. Има и първи резултати, най-вече в хранително-вкусовата промишленост, в производството на текстил и т.н. Проблемите там не са напълно решени, но поне са намерени начини за разрешаването им.
Колко са проверките, свързани с незаконната заетост и по какви критерии са извършени те?
- 127 са проверените предприятия през първите шест месеца на годината. Като говорим за незаконната заетост, трябва да имаме предвид работата с нормално уредени трудови правоотношения, тоест работещите без трудови договори. Това са предприятия, произвеждащи хранително-вкусови продукти и напитки, предприятията от обществено хранене и търговия на дребно. В тези отрасли процентът на нарушенията за работа без трудови договори е по-висок. От извършените 127 проверки са констатирани 35 случая на работа без трудови договори.
От работещите на 127 места сте констатирали 35 нарушения. Не е ли малко?
- Аз често съм коментирала действията не само на работодателите, но и на работниците, които възпрепятстват констатирането на нарушения. Крайно време е работещите да осъзнаят необходимостта от трудовоправни отношения.
Мнозина се страхуват да сигнализират за нарушения, свързани с трудовите договори, защото се плашат от уволнение?
- Проблемът не е свързан само със страха им от уволнение. Една част от работещите без трудови договори получават обезщетения от бюрото по труда. Друга част получават социални помощи. Страхът от евентуално уволнение бих поставила на трето място. Например, преди месец гонихме хора по лозята. До един се разбягаха само за това, че всички получаваха социални помощи. Тъй като ние не сме в състояние да поискаме на хората документите за самоличност, сме принудени да правим проверките съвместно с полицията. Хората крият имената си или казват лъжливи, за да не загубят обезщетенията от бюрото по труда или социалните помощи.
Какъв е броят на съставените актове?
- През миналата година броят на актовете беше 131. Само за първите седем месеца на тази година е вече 133. Не искам да правя изводи в посока на това, че работодателите през 2001г. са били по-малки нарушители отколкото тази година. Колкото и да сме залагали на съветническата функция за някои неща, считаме че гратисният период е приключил. Никога не сме правили компромиси, когато намерим някой без трудов договор. Но има неща, за които сме давали възможност на работодателите да си уредят отношенията с работещите. Сега в инспекцията по труда сме по-взискателни. Отчитайки актовете за нарушения всеки месец, ще ставаме и по-строги. През юли например съставените актове са 31.
Не се ли срещате с работодателите, за да ги убеждавате в необходимостта от трудови договори?
- През октомври миналата година и през май тази година имахме подобни срещи. Убеждаваме до момента, в който разберем, че работодателят е мотивиран да работи в положителна посока. Никога при първа проверка, изключвайки работата без трудови договори, не сме прилагали админастративно-наказателната мярка "глоба". Винаги сме тръгвали от принудителните мерки под формата на предписания. Лошото е, че хората, с които работи областна инспекция по труда, са малко и обектите по контрола се обхващат в сравнително ниска степен. Инспекторите при нас са 9, плюс юрисконсулт, който е с по-малка инспекторска натовареност. В същото време статистическите данни сочат 17 500 регистрирани обекта по контрола. Около 6000 са активно действащите обекта в областта. Ясно е, че не може да се направи нормална проверка. Един инспектор може да направи за година не повече от 100 проверки. Има отрасли, при които това дори е невъзможно. Често при проверки работодателят казва: "Счетоводителят ми е в София", а след дни: "Счетоводителят ми е на море". Докато работодателят не си получи заканителното писмо, в което е уведомен, че ще му се потърси отговорност, проверката се проточва.
Кога се постига ефект от вашите проверки?
- Ефект от контрола се постига, когато се направи следваща проверка. В обектите на търговия на едро и дребно нарушенията, констатирани във връзка с работа без трудови договори, са по-малко. Причината е, че там сме проверявали много пъти. Ако искаме да работим ефективно, от 100 проверки на инспектор, трябва около 30 на сто от тях да бъдат повтарящи се.
Как протече кампанията ви във връзка с трудовоправните отношения?
- Националната кампания се проведе в три отрасъла: производство на хляб и хлебни изделия, търговия на дребно и търговия на едро. Периодът на провеждането беше от 15 до 27 юли. Кампанията касаеше възникването на трудовите правоотношения и спазването на работното време в малки и средни предприятия. В отрасъл "производство на хляб и хлебни изделия" са проверени 40 предприятия, 53 в "търговия на едро и дребно". Най-честите нарушения са работа без трудови договори - 7 случая. Обектите на контрола при хлебопроизводството са 200. От тях по време на кампанията проверихме 40. Насочили сме вниманието си към обекти, които са извън територията на Сливен. Общият брой на актовете е 18.
Проверките са извършени в малките и средни предприятия, а големите?
- Хлебозаводът се проверява всяка година. Проверяват се "Панония" и "Хаджи Димитър". Работа без трудови договори в хлебозавода няма. В "Панония инвест" сега също няма, но преди време, когато започнаха първите проверки, проблемът съществуваше. Проверките в малките и средни предприятия в отрасъл хлебопроизводство бяха извършени между 2 и 7 ч. Факт е, че много от регистрираните 200 обекта дали временно, или окончателно, са преустановили дейността си. В голяма част от фирмите принципът на работа е семеен, но има и наети работници. Наетите работници в 40 от обектите са 266.
Прави впечатление, че при тези проверки не са много случаите, в които сте констатирали работа без трудови договори. Защо?
- Една част от тези обекти са собственост на потребителни кооперации. В голяма част от тях се работи на семеен принцип. В друга част, след първите проверки, бяха сключени трудови договори. Типичното нарушение, на което се натъкнахме при проверките, е незаплащането на нощния труд. А някъде се полага и извънреден. Има и още един голям проблем в хлебопроизводството - условията на труд и работата при наднормени нива на температурата. Фактор на работната среда е микроклиматът, който има три елемента: температура на въздуха, влажност на въздуха и скорост на движение. Нормално е при хлебопроизводството условията да бъдат трудни. Ненормалното е, че работодателите не са предвидили по-чести краткотрайни почивки при подобен режим на работа.
Как стоят нещата в търговията?
- Там положението е по-добро. В търговията обаче все повече и повече се натъкваме на работа точно на семейния принцип. Много са обектите, в които работи самият собственик. В търговията имаме случай на работа на непълнолетно лице. През други години за такива случаи през лятото са ни искали над 30 разрешения. Сега поисканите са 8.
Какви са последствията за работещите от това, че не са на трудов договор?
- Работещият губи всичко, което получава като закрила на нормата, предвидено при работата по трудов договор и Кодекса на труда. Без трудов договор не е гарантирана нормалната продължителност на работното време. Всеки, който започва работа, знае, че законът определя трудовото отношение. Всеки, започвайки работа, сам трябва да потърси правата си, като изиска поне минималното, което законодателството е предвидило. Ако има притеснения и незнания за това, какво законът е определил, може да дойде при нас и да ни попита. При положение, че срещне категоричния отказ на работодателя да бъде сключен договор, би могъл да сигнализира.
Някои сключват трудов договор за 4-часов работен ден. Кой печели от това?
- Ако говорим от чисто финансовата страна, печели единствено работодателят. Той печели от това, че плаща по-малко осигуровки. На работника това се зачита като трудов стаж. Работата на 4 часа гарантира отработения период като трудов стаж. Често се договаря 4-часов работен ден, работи се осем, а разликата се заплаща, без върху нея да се начисляват осигуровки. Понякога това става с желанието на работещия.