Трета армия - достоен защитник на родината
Българските бойци и командири, които полагат началото на Българската армия, получават бойното си кръщение в опълчението с участието си в боевете по време на Освободителната руско-турска война - 1877 /78 г. Опълченецът Атанас Дуков става връзка между генералите Скобелев и Столетов. Той летял сред куршуми и снаряди и изпълнявал възложените му задачи. Затова е произведен със заповед в офицерски чин и зачислен в редовете на руската армия, а на гърдите му блясва Георгиевският кръст. По-късно получава и ордена "Свети Станислав". След освобождението служи в Княжество България като ротен командир в Орханската 11 пехотна дружина, откъдето е командирован да следва Второ Константиновско военно училище в Петербург, което тогава е най-изисканото учебно заведение. В сръбско-българската война (1885 г.) участва в боевете при Пирот, за което получава ордена "Св. Александър" - V степен. След Съединението, съгласувано с министерството на войната, Сливен се превръща в център на войсковите части - 11 пехотен полк, 6 артилерийски, 7 конен и 2 преносим. Когато се формира 11 пехотен полк, в града ни е назначен за негов пръв командир Атанас Дуков. Като командир на 11 пехотен полк той изгражда инфраструктурата му като здраво ядро за добра бойна подготовка. От министерството на войната обединяват 11 полк с другите полкове и формират Трета дивизия с център Сливен. За командир е назначен ген. Радко Димитриев, който започва военната си кариера от опълчението, после завършва военно училище в България и Николаевската военна академия. Служи в различни войскови поделения и успешно изпълнява поставените задачи, като проявява владеенето на военна теория и практика, което издига авторитета му във военните поделения. През 1904 г. е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като е произведен в звание генерал-майор. На тази длъжност провежда много сериозни реформи, които поставят организацията и подготовката в Българската армия в пълно съответствие с военната наука. Неговата дейност подпомага да се обединят дивизиите във време на война като се трансформират в три армии.Той се оформя като добър теоретик и практик във военното дело и израства като голям пълководец. Подчинените му го обичат и вярват в неговия талант. През 1907 г. генерал-майор Радко Димитриев е назначен за командир на Трета армия, която за няколко години успява да превърне във военна сила. Като командващ Трета българска армия има решаващи заслуги за успешното провеждане на Лозенградските и Люле-Бургаските настъпателни операции. През Балканската война най-големият успех на Българската армия е овладяването на Одринската крепост, която е смятана за непревземаема. В тая битка взема участие за първи път наскоро формираната българска военна авиация. Не закъснява и първата изява на българското въздухоплаване. Бойното кръщение на авиационното отделение е над обсадения град. Над Одрин българската авиация извършва първата в света бомбардировка от въздуха. Това става на 16 октомври 1912 г. и е дело на нашия съгражданин Христо Топракчиев, който става първата в света жертва във въздушен бой. Френският кореспондент, отразяващ събитията от Балканската война, дава следното определение за него: "Красив, храбър офицер, смел до безразсъдство, до лудост. Той беше военен разузнавач и авиатор." Така българската армия с масирана артилерийска стрелба започва щурмуването на крепостта и принуждава Шукри паша да се предаде с 50-хилядната си армия като развява бялото знаме над Одринското укрепление. Този боен успех е дело на Трета армия и нейния командир Радко Димитриев, който действа обединено с Първа българска армия, нещо още не установено като военна тактика в бойните действия. През краткотрайната междусъюзническа война Трета армия е под командването на генерал Рачо Петров. През първата световна война Трета армия воюва на южния и на Добруджанския фронт. Неин командир е генерал Стефан Тошев. Бойците и командирите отново проявяват военното си майсторство за овладяване на първокласни крепости. Докато фелдмаршал Макензи ругае ген. Тошев, че атакува без да знае,че Тутраканската крепост е Вердюн за този фронт, на другия ден българското знаме се развява над нея. Тук са пленени 28 хиляди румънски войници и офицери. На този фронт Трета армия провежда Кубадинската настъпателна акция и след пробива на укрепената линия форсира р. Дунав при Свищов, превзема румънската столица и отхвърля румънската армия на изток до р. Серет. В българските морски води младата българска флота записва голям успех с торпелирането на турския кораб "Хамедие". На южния фронт 7 конен полк в единодействие с конните единици от другите армии нанасят сериозен удар на войските на Антантата при Лерин, Върбене, Баница, Охрид, Ресен и др. Ето защо при подписването на Ньойския мирен договор България е унизена и силно ощетена по настояване на Франция. От територията на България са откъснати и дадени на съседите 11278 кв.км. Премахва се задължителната военна служба. Държавата ни не може да има военни повече от 20000 доброволци, няма право на военни кораби и военна авиация. Задължава се да заплати 2250 милиарда златни франка репарация. Френското правителство настоява изрично в клаузите на договора да се запише ликвидирането на 7 конен полк, а по-късно изпраща свой емисар в Сливен, който да проконтролира разформироването му. Само месеци след след разформироването на 7 конен полк, на 25 ноември 1928 г. се издига красив паметник, който сливенци с любов наричат "Орлето". А паметникът в основата си е съхранил за поколенията нещо много ценно - 16 броя подкови фабрично опаковани и до тях една гилза 77 мм, на която е изписан надписа - 7 кп. 1928 г. Отново за втори път България е доведена до национална катастрофа. Упоритите и смели български офицери през 1940 г. възкресяват Третата армия във Варна под командването на генерал-лейтенант Г. Попов. В състава й включват 4 Преславска, 5 Дунавски, 12 пехотна дивизия и Царският военноморски флот. През 1940 г. на 21 септември в гр. Крайова се подписва споразумение между България и Румъния, според което ни се връща Южна Добруджа. По-късно Трета армия е преместена на юг и щаба й се установява в гр. Елхово. През отечествената война (1944-45 г.) по решение на правителството на отечествения фронт Трета армия взема участие в бойните действия. Тя има нов командир ген.-майор Асен Кръстев и не всички части от нея воюват срещу германските войски, защото тук армията е в състава на Трети украински фронт.