Маргарита Петкова, поетеса:
Не може да си творец и да не си свободен

Маргарита, сега си свободен творец - необвързана с никаква служба или друга работа.
- Няма несвободен творец. Не може да си творец и да не си свободен.

Това от характера на човека ли зависи, от нагласата или от таланта - усещането за свобода?
- От всичко.

Защо си избрала такова заглавие за новата си стихосбирка?
- Имам много стихотворения за Иван. Така става закачката, намигването към читателската аудитория.

Откога работите заедно с Богдана Карадочева, ти си автор на текстовете на най-хубавите й песни?
- С Богдана и Стефан Димитров работим от 1981 г. И не знам вече колко песни имаме, но всичките са хитове. Стефан за мен е най-добрият български композитор. Той ме е разглезил - първо аз пиша стихотворението, после той го облича в музика. Обикновено нямам припеви - мислим ги заедно. Работим в екип тримата - наистина успешно.

А за кои други певци пишеш песни?
- За Васил Найденов съм писала, например "Болката отляво". За Мишо и Кристина Белчеви, за Бисер Киров, Тони Димитрова. С Краси Гюлемезов сега работим - дует "Шик" /Краси и Лили/. Писала съм текстове и за доста млади певци, защо да не им дам едно рамо. Искам да спомена и Асен Масларски, който направи три чудесни песни по мои стихове. Той е композитор и изпълнител, две от песните ще пеят в дует с Милица Божинова. Но основно работя със Стефан и Богдана.

Кое битие на стиховете си смяташ за по-стойностно, като песен или като написан текст, който стига до почитателите на поезията?
- Ценя и двете. Моите стихове живеят може би двойнствен живот. Към томчето със стихове ще посегне човек ценител, в момент, в който има подходящо настроение и нужда точно от такава поезия. Но тиражът на книгата е ограничен. Когато песните звучат по радиото, човек, ще не ще, се заслушва в текста. Популярността си аз дължа повече на песните. Едно стихотворение, стане ли песен, вече си има собствен живот. Както щангистът е сам с щангата, така и поетът е сам с листа и химикалката. Докато песента е колективно изкуство, там трябва да се съобразяваш с други хора.

Съобразяваш ли се с желанията, характера, предпочитанията на певеца, за когото пишеш?
- Винаги. С Богдана се познаваме от толкова години, че до известна степен аз влизам в нейната кожа. Тя ми казва - напиши ми песен, в която да се разказва как не искам той да си тръгва вечерта, а да остане до сутринта. И аз пиша нещо, което тя би искала да каже в стих. Когато Чочо Владовски ме помоли да му напиша песен, имаше само една претенция - "да не е кахърна". Допитах се и до композитора Сашо Кипров, той ми каза: "Нали го знаеш Чочо - а бе нещо за "каничка с кафе". От тази подхвърлена реплика направих песен. В интерес на изпълнителя е текстът да е подходящ за неговото светоусещане, характер, възраст. Моите уважения към Лили Иванова, но тя не може да изпее песента ми "Аз съм скандално млада".

В едно интервю Богдана Карадочева е казала: "Повечето ми песни са направени по стихове на поетеси, най-вече Маргарита Петкова и Миряна Башева. Това са изключително съвременни жени /не казвам еманципирани, защото не обичам такива жени/: женствени, талантливи и борбени. И моите песни са такива. В стиховете на тези поетеси намирам себе си."
- Аз също съм против еманципацията. Тя ощетява жените - качи ги по трактори и кранове, а мъжете станаха продавачи в парфюмерийни магазини. За борбеност - да, при това с всички женски средства, които са много повече от еманципантските.

Дали е за поезия днешното време на промени и конфликти?
- Съжалявам, че ще вляза в конфликт с колегата Вапцаров, но няма време, което да не е за поезия.

Все пак е трудно да приемем словосъчетанието "богат поет". Мизерията как се отразява на твореца?
- Пречи, защото понякога, вместо да мислиш за творчеството си, мисълта е за хляба и сиренето. Няма как, особено ако човек не е "сам юнак на коня", а има семейство и деца. Но шило в торба не стои. Поезията, а предполагам и всяко творчество, е такова животинче, дето, като дойде и не те оставя на мира. Ръфа те и си взима своето. И слава Богу, че е така.

Някога се организираха много срещи на писатели и поети с читатели. Липсват ли ти те сега?
- Да. И сега се случва, но рядко. На тези срещи творецът може да си свери най-точно часовника - когато вижда очите пред себе си. Разбираш, че тези хора не са дошли под строй и с раздадени листчета с въпроси. Те наистина са чели книгите ти, познават те като автор. Имала съм невероятни случаи - както ученички, така и възрастни дами ми носят преписани в тетрадка мои стихове за автограф. Едно момиче от Враца беше напечатало на машина всичките ми стихове от "Дива къпина" и други, които бяха излизали в периодиката и беше ги дало да им направят луксозна кожена подвързия.

Досегът с поезията ни прави по-чувствителни хора. За съжаление сега на мода са вулгарните текстове. Стефан Цанев смята, че националната ни култура е заплашена от двойна инвазия - ориентализация и американизация. И докато чалгата започва да заглъхва, то по-страшно е влиянието на американската масова култура - с кървавите екшъни, сцени на насилие. А според теб?
- По-опасна е американската вълна, защото насажда агресия. Защото няма други ценности, към които младежта да се насочи. За да се занимават със спорт децата, родителите трябва да плащат. Ето, да видим в американските филми, че има баскетболно игрище във всеки квартал. Да не говорим за младите в скандинавските страни. Те са социално ангажирани с почистване на паркове и с други екологични акции. Получават заплащане от държавата, а се чувстват и обществено полезни. Имат скаутски организации, където научават полезни неща, учат се на дисциплина. Ние какво им предлагаме? Аз не ратувам за връщането на пионерската организация, но трябва да се намери някаква формула, където децата да са ангажирани. Хората нямат работа, болшинството живеят на ръба на бедността или под този ръб. Работа на депутатите е да седнат и да помислят какво може да се направи за младите, за да не напускат България. А не да се чудят каква система за гласуване да си въведат - с възглавнички на столовете или с "хей ръчички, хей ги две". Въпреки че аз като майка искам децата ми да останат в родната си страна, ако тръгнат за чужбина, няма да ги спра. Може и там да мият чинии, и тук, но там ще получават повече.

Как възпитаваш децата си в патриотизъм?
- Възпитавам ги с изкуство, ако могат да разберат. И с това, че аз стоя в България. Имам братовчед и приятели в САЩ, които да ми помогнат, но аз съм българка. Искам децата ми и не само моите деца, да живеят достойно тук. Защото преди известно време Иван Динков каза в едно свое интервю: "За мене е обидно да бъда жив". И общо взето, за твореца е така - в България е обидно да живееш.

Имаш ли някакво пожелание към нашите читатели?
- Не мога да измисля някакви бодри слова, пък и смятам, че бодрячеството не ни е необходимо сега. Господ нека даде здраве, работа и пари на всички. И аз самата, като мнозина от българите, нося крайната си бедност закичена до безкрайната си гордост. Ето какво по-оптимистично казвам на своите деца - че няма начин да не се обърне палачинката. Бог не може да чака съвсем да изгори. Така че - да чакаме палачинката да се обърне или да хващаме тигана и да я обръщаме сами.