Басейнова дирекция

НАШАТА АНКЕТА: Грамотни ли са днешните ученици?

28.05.2012 / 18:40

Поля Стойчева, 45 г., учител: Не са грамотни, за съжаление. И по-лошото е, че не искат да се ограмотяват. Познават латиницата по-добре от кирилицата, предпочитат да общуват помежду си, пишейки на латиница, вместо на български език. Много от учениците нямат никакво желание да учат. Интересува ги всичко друго, не и ученето. Мисля, че за този проблем решаваща роля оказва липсата на семейството, на добрата домашна среда. Много родители работят в чужбина, децата се отглеждат от баби и дядовци, контролът, съвсем разбираемо, е занижен. Семейството трябва да е на мястото си по отношение на образование и възпитание, друг начин няма.

Таня Стойчева, 56 г.: Имам впечатления от децата на съседите. Тези ученици изобщо не са грамотни, пишат с краката си, предпочитат да пишат на латиница, отколкото на кирилица. С ползването на компютрите по цял ден буквално загубиха и елементарните си познания по родния език. Всяка вечер с тях си говорим на скайп, но когато ми пишат, получавам от тях някакви йероглифи и винаги ги моля да ми преведат написаното. Убедена съм, че ако сега мен ме накарат да направя пълен разбор на изречение или да напиша съчинение, ще се справя много по-добре от днешните ученици. Като че ли системата по наше време беше друга. То и ние като деца бяхме различни, нямаше ги компютрите, първо залягахме над уроците, а после мислехме за игри и забавления. Днес трябва да се обръща по-голямо внимание на изучаването на българската граматика. Ако трябва, нека децата имат всеки ден часове по писане. Срамота е българчета да не могат да пишат правилно на родния си език.

Светла Стойчева, 53 г., учител: Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос, защото има разлика от ученик до ученик. Има деца, които просто не искат да четат и няма сила, която да ги накара да хванат книга. Прочитат само частите от дадено изучавано произведение, които са публикувани в учебника. Да прочетат цялата книга им се струва огромно усилие и “губене на ценно време”. Трудно се работи с такива деца. Нямат никаква мотивация да четат, защото интересите им са насочени към други области. В същото време обаче имам ученици, които буквално обожават да четат. Не само произведенията, които изучаваме, но и допълнителна литература към тях, след часовете идват да разговаряме за това какво са намерили като анализ на дадена творба. Истината е, че любовта към книгата и четенето се възпитава в семейството. Ако родителите не обичат да четат, как можем да очакваме, че децата им ще го правят? Много неща се промениха през последните години, много ценности загубиха значението си за младите хора.

Даниела Михайлова, 37 г.: С чиста съвест мога да кажа, че моите две деца са грамотни. Вероятно това се дължи на факта, че с тях в извънучебно време се занимава баба им, която е бивш учител. Но и като цяло обичат да четат – синът ми обожава тийнейджърски романи, а дъщеря ми предпочита книжки с приказки, защото е още в началния курс на обучение. Но виждам как пишат съучениците на сина ми. Неграмотни са до крайна степен, чак е стряскащо да видиш как общуват помежду си 15-годишни деца. Използват някакви странни думи, цифри, завъртулки. Нямам идея как успяват да се разберат помежду си. Моят син винаги ги моли да му пишат на кирилица, когато си общуват в интернет, но те не го правят. Лично аз работя с хора всеки ден и виждам колко неграмотно поколение расте. Млади хора на 20-22 години подават документи за работа при нас, а автобиографиите и мотивационните им писма са написани с толкова правописни грешки, че с колегите вече дори не ни е смешно. За това, че нямат представа къде се пише пълен и кратък член или къде точно трябва да се постави запетая, изобщо няма да говоря.

Анета Манолова, 43 г., учител: Днешните ученици не са достатъчно грамотни, това е истината. Не отделят достатъчно време за самоподготовка у дома, не четат задълбочено. Знанията им са повърхностни и нетрайни. Искат да прочетат пет реда и да научат всичко. А в момента, в който се наложи да използват знанията си, се оказва, че нищо не знаят. Децата не анализират достатъчно текстовете, като че ли отказват да мислят логически. Причината за проблемите, според мен, се крият в интернет пространството, което им поднася всичко наготово. Когато ние бяхме ученици, бяхме много по-мотивирани да учим, защото знаехме, че по този начин ще успеем да се реализираме по-пълноценно в живота. Днес малко деца са мотивирани да учат и да се развиват. На мен като учител ми е все по-трудно да мотивирам децата.

Константин Иванов, 42 г.: Първо трябва да уточним какво точно е грамотността. АЗ се замислям дали методите на преподаване по български език и граматика са най-удачните за днешното поколение. Според мен, в учебните програми нещата са претупани и често несъвместими с реалните процеси на българския език, който непрекъснато се променя. Има и друго. Нека си зададем въпроса защо днешните деца първо се научават да пишат на компютър, а после усвояват азбуката в училище, защо вече почти нито едно дете не пише достатъчно ясно и разбираемо ръкописно. Мисля, че трябват нови правила на обучение, а не хората, от които зависи всичко това, да си заравят главите в пясъка. Лично аз смятам, че и нашето поколение е неграмотно, що се отнася до правилното поставяне на пунктуационните знаци. Т.е., неграмотността е повсеместна, но няма съвременно решение все още.

 
 

Copyright © 2008-2014 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев