Как го правеше, Боре?

Борис Дамянов го няма вече. А винаги идваше в редакцията на "Сливенски новини" когато синът му Вес, също художник, спечелеше поредната награда. Сякаш Борето я беше спечелил.

А какъв фотограф беше! Уж аматьор, а с треперещите си ръце щракаше страхотни кадри. И ги ползвахме във вестника. Особено когато бяхме в Кападокия,спасението на Християнството. Там всичко подлежи на фотографиране. А Борето ползваше после снимките, за да рисува, но не това, което бе запечатал с треперещите си ръце. После, като видиш картината, си казваш, че снимката е друго, нарисуваното още по-друго и впечатляващо.

Как го правеше, Боре? Питал съм те. Вдигаш рамене и ми отговаряш с неизменната си усмивка. Значи си бил доволен. Значи са доволни и тези, които виждат твоя труд!

Почивай в мир,приятелю. И щракай пак. И рисувай пак. Там горе...

Добрин Добрев