Глобус ЕС
EL

МАЙКАТА на ПОЕТА*

Майката на Поета:  Наричах я Мама Руска.  А синът ѝ Георги - с благи  нотки в гласа - "Мамо!"
18.11.2017 / 16:38

За тази горда българка не би било достатъчно да се напише поема, разказ или дори повест, камо ли в няколко реда само да се очертае нейният забележителен образ!

Единственото утешение за близките ѝ, все пак е, че синът ѝ, ПОЕТЪТ, ѝ отдаде своята дан с краткото си стихотворение: „НА МАМА“, чиито две строфи преминаха през всичките му издадени книги с поезия и стигнаха в превод до очите на френските академици, които отсъдиха през далечната 1982 година за книгата „Les oiseaux volent contre les vents“ на българския поет високата Академична награда за чуждестранна поезия.

Тези силни две строфи вълнуваха читателите и у нас най-вече със запомнящият се метафоричен образ - видението на поета, съпровождащо го през целия му живот:

„и две реки, протегнати към мене, / като ръцете чакащи на мама.“

Затворя ли очи, аз виждам звездна вечер,

тъмнеят чумерненските балкани,

скали аз виждам в синята далечност,

и зъбери, в небето приковани;

аз виждам валог, къщи, скрити в слама,

коларски път през нивите зелени

и две реки, протегнати към мене,

като ръцете чакащи на мама.

*

И в поезията, и извън нея,Георги не беше словесно излиятелен, що се отнася до съкровеното и личното в сърцето му, но аз усещах през целия ни съвместен живот трепета на едно силно (макар овладяно и сдържано) синовно чувство към неговата майка; още е пред очите ми едва видимият лек поклон към нея, докато целува ръката ѝ... (А това се случваше всяко лято, когато семейството - на връщане от морето - минаваше през родното място на Поета, село Бяла, сгушено в едно „гнездо“ на Сливенския балкан.)

*

Георги не беше съдник на родителите си и сякаш искаше да предпази и мен от неволен коментар на тяхното поведение, защото още след първото ми запознанство с тях, той ми каза:

„Ти не гледай, че...“ (искаше да каже: „че се карат понякога...“, но не го изрече, а продължи: „Те се обичат”.

*

Съседки от селото ми казваха, че когато Георги се е родил, са го завивали „с копринено юрганче“. А това е било нещо ново за селските порядки и дълго е било предмет на коментар и почуда... Селянките, свикнали да се одумват за щяло и нещяло, говореха уважително за семейството на Поета и най-вече за красивата му майка - за Руса, която простирала най-бялото пране върху „камънака на оградата“, и която имала най-китната градинка от всички в цялото село. И която била ненадмината с умението си да пее, докато работи на нивата!

Аз съм благодарна на моя девер Стефан, братът на Георги, който ми даде възможност по телефона да чуя макар и малка част от записаните от него песни на майка му (над 60 песни - с думите и мелодията!) Това беше в началото на далечната 1981 година - само няколко месеца преди нейната кончина.

*

Без да съм живяла много дни до майката на Поета, аз имам в представата си един изграден неин образ - от макар и редките ми контакти с нея, но най-вече - от малкото разкази на моя съпруг, някои от които имат почти легендарен характер. Ето, ще се опитам да предам с думи това, което аз визуализирах, докато моят съпруг ми разказваше за една нейна постъпка.

... Било е люта зима. Нощ, криеща своите потайности в планината, огласяна от воят на вълците... Една жена върви сама през потъналите в сняг пътеки на Балкана - върви, устремена към една цел: да стигне града, да почука на една тежка врата - вратата на полицейския участък, където е затворен нейният син.

Това е Майката на Поета.

Виждам я толкова осезателно, сякаш пред очите ми се прожектира филм. Тя носи в ръцете си фенер, чиято светлинка се поклаща от ритмичният ѝ забързан ход в нощта - като една трепкаща звезда, слязла от небето.

На разсъмване - тя, Майката - стига в града и застава като скала пред полицейския участък!

*

Останалото е ясно. Нейната осъществена среща с представителя на закона е известна от драмата „Прокурорът“. Но за разлика от истинската среща в живота, в пиесата тази среща е вече в друго време, когато пред майката стои не полицай, а представителят на „новата“ власт - Следователят.

*

Образът на майката в пиесата има своя прототип - и това е Майката на автора. Това е жената, която прекосява Сливенския балкан в зимната нощ - сама, понесла на раменете си единствено болката и тревогата за своето чедо! Тази жена аз нарекох „Мама Руска.“

* Майката на Поета - спомен за майката на писателя Георги ДЖАГАРОВ (14.07.1925 - 30.11.1995)
Продължението на текста е към „ПРИЛОЖЕНИЕ“-то на книгата
 
 

Copyright © 2008-2017 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев