Глобус ЕС
EL

Ивайло Христов:Всеки има своята Итака. Моята е Сливен!

Ивайло Христов
05.11.2017 / 12:03

Знаците на обичта срещаха Ивайло Христов навсякъде. Не само в залата, където му връчиха голямата Чинтулова награда, дадена преди него на Елисавета Багряна, Йордан Радичков, Дечко Узунов и още плеяда колоси на българската литература и изкуство. Не само на тържествената сесия на Общинския съвет, която го направи почетен гражданин на Сливен. Не само при избраната публика, дошла за полагането на подписа му в паметната книга на лауреатите. Не само сред множеството, събрано празнично на пл. „Хаджи Димитър“, когато той и ръководителите на града тържествено вдигнаха флаговете на България, Сливен и Европа.

По улици и по площади Ивайло Христов посрещаха, пресрещаха и прегръщаха топло почитатели на театъра и киното, граждани цивилни и в униформа, стари и млади, радваха му се сърдечно хора от всяка възрасти занятие. Не мисля, че той няма представа, че е един от обичаните български актьори. Не мисля, че не забелязва как публиката го аплодира сърдечнопри всяко гостуване в Сливен. Но мисля, че искрено се трогна, когато чашата на този обич направо преля в ресторантчето, където бе отишъл да обядва. Там една непозната от съседната маса безапелационно плати сметката му иму забрани да й противоречи. Същият ден сливенски таксиметров шофьор категорично отказа да му вземе пари за возенето, защото… за него е чест. „За мен – също“, каза скромно артистът, на когото хората в Сливен се надпреварваха да заявят обичта си и заради неговия забележителен талант, и заради човешката му неподправеност. Всички тези хора моментално усещаха липсата на дистанция между него и себе си и говореха, щастливо развълнувани, че такова естествено поведение и такъв искрен смях може да има само голямата личност. Някои дори не знаеха, че съвсем скоро филмът „Каръци“ на Ивайло Христов спечели голямата награда "Златен Георгий" на 37-мия Московски международен кинофестивал.

Наградата „Добри Чинтулов“за цялостно творчество има 50-ти юбилей и е цяло щастие, че юбилейният й лауреат е, както каза кметът Стефан Радев, обичаният ни голям актьор проф. Ивайло Христов. Няколко въпроса „на крак“, след като актьорът се подписа в паметната лауреатска книгав къщата на Добри Чинтулов:

- Какво написа в паметната книга на лауреатите?

- Всеки има своята Итака. Моята е Сливен. – Общо-взето е точно така. Не съм играл в това представление /б.а. “Одисей пътува за Итака“/, въпреки че то се направи в Сливен, не съм го играл и във Военния театър, но … никога не е късно.

- Какво ще кажеш на твоята Итака?

- Тя си знае, че я обичам и надявам се, че любовта ни е взаимна. Винаги ми е хубаво, когато се връщам в Сливен, особено когато отида в стария театър, където започнах. Веднага в съзнанието ми започват да изплуват роли, реплики, случки, имена. Помня всичките си колеги, никого не съм забравил. С голяма любов си спомням и за Мандата, и за Лидка Гяурова, и за бате Петьо Латев, за Венко Колев, да не ги изброявам, толкова са много. За мен годините в Сливен са много ценни.

- Какво е за теб голямата награда на Сливен за литература и изкуство на името на Добри Чинтулов?

- Наистина много се радвам – и се гордея с тази награда. Тя за мен значи много, защото, когато пристигнах да я получа, някак си без да искам се върнах към началните си години в Сливен. Никога не ми е минавало през главата, че ще получа тази награда. А това някак е оценка за твоя труд и то не на един и двама души, а на цял град и аз съм горд с това.

- В този момент пожелаваш ли си нещо и за своите студенти?

- На моите студенти пожелавам да умножат по десет пътя, който аз имах в театъра и в изкуството въобще. Радвам се, че тези деца продължават да искат да се занимават с изкуство, защото мисля, че духовността е единственото нещо, което може да ни запази и да ни осмисли като хора.

 

…Независимо дали неговите 130 роли в театъра и киното някои ще нарекат пъстър букет, а други тежък товар, те са свидетелство за огромен труд в една артистична биография. А когато този труд е подплатен с един като че ли бликащ от небето талант, публиката го улавя във въздуха и по топлата връзка между нея и актьора потичат взаимното доверие и любов. В това се крие обаянието на актьора Ивайло Христов от прощъпалника му на сливенска сцена до днес.

 

Пътят му в Сливен започна с ролята на Куцар в „Албена“ на Йовков. За петте си кратки и дълги години в града под Сините камъни той изигра над 20 роли и всяка от тях се помни – Владиков в „Хъшове“ на Вазов, Шиндин в „Ние, долуподписаните“, Джери в „Случка в зоопарка“ на Олби, Лудият в „Случайната смърт на един анархист“на Дарио Фо, Аметистов в „Зойкината квартира“ на Булгаков, Орце Попйорданов в „Солунските съзаклетници“ на Г.Данаилов, Буслай в „Праг“на Дударев. За забележителните си постижения в Сливенския театър е награждаван многократно, от високия форум на културните тържества „Сливенски огньове“ до Седмия национален преглед на българската драма и театър, след който е поканен, с колегите си Атанас Атанасов и Пламен Марков, в състава на Военния театър в София. Ивайло Христов се завръща на сцената на Сливенския театър като режисьор, със спектаклите „Човешки глас“ от Жан Кокто, „Били лъжеца“ от Уотърхаус, „Живот в три версии“ от Ясмина Реза.

 

Едва ли някой помни Ивайло Христов в безлична роля и на софийска сцена - от Цар Кардам в „Еленово царство“ до знаменития му Естрагон от Бекетовата пиеса „В очакване на Годо“, от оцелялата над 20 години „Секс, наркотици, рокендрол“ до гръмотевичния Коулман Конър в „Самотния Запад“, който изправи на крака публиката на сливенския Есенен театрален салон. Той е един от основателите на театралната награда „Аскеер“, режисьор и сценарист на документалния филм „Аскеер“ 92, печели Аскери и Икари неведнъж, но преди 3 години отказа Аскеер за водеща мъжка роля. Обяснението му бе простичко: че не може да приеме награда, когато духовността, културата и изкуството са захвърлени в задния двор на държавата. Преподавателската му дейност в Театралната академия започва като асистент на проф. Стефан Данаилов и продължава до днес, като ръководител на класове по актьорско майсторство.

Съюзът на артистите предложи актьора Ивайло Христов за наградата „Добри Чинтулов“ като заслужено признание за един творец, чиито успехи вече носят международен авторитет на страната ни. Сливен го избра за неин безспорен лауреат.

Щилияна Василева

 
 

Copyright © 2008-2017 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев