Глобус ЕС
EL

Гергьовден – 6 май

Свети Георги Победоносец
06.05.2017 / 08:41

На този ден църквата почита паметта на Свети Георги. Роден е през 3 в. в Кападокия, Мала Азия. Рано останал без баща, затова тръгнал с майка си към нейната родина Палестина. Там постигнал всичко – богатство, добро образование, възхищение за храбростта, ума и красотата. Дори император Диоклециан бил респектиран от неговото юначество. На 20 години му дал висш сан във войската си – трибун, и се радвал, че сред воините му има храбрец като Георги. Животът му щял да протече в почести и слава, ако не загърбил всичко заради християнската вяра. Не само раздал на бедни и нещастни огромното си богатство, но и като войник на императора отказал да воюва с християните, отказал да ги гони и изтезава. Казал това открито не само пред всички знатни придворни, но и пред самия император. Само мъчения и смърт можели да последват оттук нататък за Георги. Императорът не искал да погубва храбрия си воин, предложил му сделка, с която да запази живота му. Но той отказал. Сам Господ се явил на Свети Георги и сложил венец на главата му, окуражил го, успокоил го и му казал, че скоро ще свършат земните му мъки и че мястото му до Божия престол в небесата вече е завинаги запазено. Така и станало, макар че мъките наистина били страшни. Горили нозете му, притискали гърдите му с тежки камъни, били го с волски жили, пускали го в негасена вар, три дни го държали заровен до шия в земята. Но раните му зараствали като по чудо, той не усещал болка. Дали му да пие силна отрова – и нея не усетил, не подействала. Чудел се народът и като гледал храбростта му, приемал за своя тази велика вяра, която го крепяла. Приела християнството дори жената на императора, и скъпо платила за това. Платил с живота си и светецът великомъченик Георги. Последната му битка за вярата се превърнала в най-голямата му победа. Отрязали му главата и го погребали близо до Бейрут, при Ливанските планини.

Оттук води началото си и една разказвана по света легенда. Зла участ сполетяла народа по тези места. Огромна ламя излизала от езерото и опустошавала всичко наоколо. Никой не можел да се справи с чудовището. Питали жреците какво да правят, а те дали тежък съвет: всяко семейство да даде по едно дете на ламята да го изяде. Хората почнали да дават децата си, дошъл ред и на царската дъщеря. Завел царят детето си при езерото, оставил го съкрушен, не очаквал да го види отново. Но чудото станало – млад момък на бял кон се преборил с ламята. Борил се с Божието име и победил с него. А народът езичник приел християнството, заедно с избавлението.

За народа Гергьовден е празник, натоварен с голяма обредна символика. Започва време на труд, на усилена работа по полето, нивите, градините, кошарите. Започва лятната половина на годината, която ще приключи на Димитровден. От това, което ще се направи през този период, зависи какъв плод ще даде трудът на хората. Всяка къща прави курбан в чест на светеца – първото родено през годината мъжко агне. Празничната трапеза трябва да е богата. На нея трябва да има обреден хляб, домашно вино, печено агне, прясно сирене, дроб – сарма, печен дроб, яйца, свинска пача, квасено мляко, варено жито, баница с масло и сирене, мляко с ориз.

На Гергьовден имен ден празнуват Георги, Георгиа, Гергана, Ганчо, Гочо, Гина, Гинка, Джордж, Жоро, Йорго, Юра и др.

 
 

Copyright © 2008-2017 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев