Глобус ЕС
EL

Старият свят е мъртъв, има ли надежда за новия?

Режисьорът Дамян Тенев
02.05.2017 / 09:09

Сливенският драматичен театър развива политика на драматизация на български текстове не от вчера. На сцената му се появиха успешни представления по Талев, Вазов, Захари Стоянов, Елин Пелин, Радичков и Георги Господинов, в постановки на Стайко Мурджев, Добромир Цветков, Биляна Петрова, Иван Панев и Маргарита Младенова. Тази година дойде ред на Йордан Йовков, за когото твърдят, че пръв в българската литература разкрива диалектиката на красотата – като сила, в която се срещат съзиданието с разрухата, животът със смъртта, щастието със скръбта: от Сали Яшар до Сарандовица, от Албена до Боряна.

Драматизацията по Йовковите разкази, чиято премиера ще видим на 2 май т.г., е на младия режисьор Дамян Тенев, на който театралната общност вече възлага големи надежди. Новата постановка на сливенския драматичен театър носи името „ЕДНА ТОРБА БАРУТ“ – на един от разказите в сборника „Вечери в Антимовския хан“. Театралният разказ стъпва върху по-богатите на действие разкази от Вечерите, сборника „Женско сърце“ и недовършения роман „Приключенията на Гороломов“. В интересна творческа компилация от подбрани разкази младият режисьор обединява света на героите, които накрая го унищожават. На финала, „по жицата“, идва бялата лястовица. Режисьорът търси метафоричния смисъл в класическата формула за изгубения свят, за пътя и надеждата: „Има един свят, който се разрушава, но от пепелта му се ражда надеждата той отново да се изгради“. Съвременните препратки са ясни. „Последното нещо, което излиза от кутията на Пандора, е Надеждата. – разсъждава режисьорът. - Но дали това е действително надежда или начин да мине още един ден, да продължиш напред поради някаква причина? Дали бялата лястовица наистина я има? Дали ние ще й повярваме и това ще ни даде сила или ще се залъжем за малко и след този миг на щастие отново ще се върнем в реалността и ще изтрезнеем?“

Дамян Тенев е изградил пиесата по няколко разказа, между тях са „Вражда“, „Асие“, „Несполука“, „Среща“, „Сенебирските братя“, „Една торба барут“, „Шепа пепел“, „По жицата“. „За мен това е трагикомедия - с мечтите за пари, с егоизма и дисхармонията в общността.“, казва режисьорът, който иска да тушира тежестта на трагичните и на места дори апокалиптични внушения. Той не се старае „да прави Йовков по начин, по който той не бива да бъде правен“. Творческият екип следва Йовковия повествователен модел от материалното към нематериалното. Движи се по сюжетна линия, в която са закодирани българският характер и нашенската народопсихология.

Интерпретацията на Йовковата конкретика за създателите на спектакъла не е лека, защото той претворява истински случки и наблюдения. Селянинът седи най-добре не на стола, а на земята, когато мисли – започва да мълчи, а като се напие – губи ума и дума. Това е записано в ремарките в пиесите му, посочва Дамян Тенев. Разказвачът на Йовков също е реално съществуващ човек. Различното е, че „Ние сме далече от реализма в нашата работа. - казва режисьорът. - Не смятам, че театърът трябва по някакъв начин да илюстрира живота, това е много имитативен подход. Когато човек дойде в театъра, той трябва да му предложи нещо, което да го изкара от неговото ежедневие. Преживяването в театъра трябва да е над реалното, над живота, над обикновеното присъствие на човека. Така разбирам театъра.“

Шестима актьори участват в представлението: Вяра Начева, Димитър Костадинов, Пламен Петков, Августин Демерджиев, Димитър Марков и Михаил Илийков, които играят по няколко роли. Сценографията и костюмите са на Радостина Тодорова.

Артистичният екип вярва в таланта на Дамян Тенев да прави интересен театър. Актьорът Димитър Костадинов пръв изрази общото задоволство, като човек, който го познава от най-дълго време: „Щастлив съм, че работя с Дамян по две причини. Първата е, че бяхме състуденти в класа на проф. Красимир Спасов в Театралната академия. А другата е, че той е перфекционист и държи театралната работа да е на високо ниво. Представлението ми е близко не само защото вървим по стъпките на един голям български автор, а главно заради начина, по който то е разказано. Мисля, че Дамян е избрал един много необичаен и атрактивен начин да проследи Йовковите истории.“

Пламен Петков е новото име в сливенското представление. Според него „Благодарение на Дамян Тенев, ние много бързо погледнахме в една посока. В конкретната ни работа, колкото и разказите са по действителни случки, толкова има в тях и една магичност, която се опитваме да пресъздадем така, че тя да бъде и реална, и магична и това е един от най-заразителните моменти в нашия спектакъл.“

За скрития смисъл в заглавието говори актьорът Димитър Марков: „Оказва се, че една торба барут стига да разрушиш всичко ценно, което има история и значение. Така, както главният герой в Чеховата „Вишнева градина“ решава да стане предприемач и сече вишневата градина без да помисли какво означава тя. С малко думи и повече сценични средства режисьорът разказва една сурова история, в която разрушението на стария свят става неусетно и неизбежно. Получи се спектакъл с много интензивно живеене през цялото сценично време, той пулсира, набира енергия и … гръмва.“

Йовков е един от любимите автори на актрисата Вяра Начева, която ще видим в ролите на ханджийката Сарандовица, на майката и жената: „Играя женското начало в представлението, всички останали около мен са мъже и моята героиня не само опонира на този мъжки свят, но отключва неговите страсти в най-крайните им проявления. Мисля, че предлагаме на публиката доста широка палитра от емоции в суровия им, нелустросан вариант, което може би носи силата, енергията и мощта на този прочит.“

Респектиран от признанието за Йовков като един от тримата най-големи разказвачи на Балканите, редом с Никос Казандзакис и Иво Андрич, актьорът Августин Демерджиев смята, че модерният режисьорският прочит не оставя Йовков на заден план. Той определя Дамян Тенев като „интересен млад режисьор, с много образно, странно и сензитивно мислене в стил Тарантино, което руши театралните правила, но е истинска наслада за хората с театрално око. В режисьорския замисъл има и комедия, и драма, трагедия и абсурд, подредени в много ярка стилистика.“

Доайенът на театъра Михаил Илийков се вписва адекватно и в Йовковата тематика, и в младия театрален екип. Самородното му сценично присъствие е своеобразна гаранция, че към това модерно представление няма да останат безучастни зрителите от всички възрасти. Всеки намира себе си в Йовковия приказен, но и мъдър свят, с неговия горчив опит, който провокира размисъл за вечното и непреходното в живота.

Щилияна Василева

 
 

Copyright © 2008-2017 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев