Глобус ЕС
EL

Чарът на френската комедия – на Сливенска сцена

30.01.2017 / 18:27

Сливенската публика, отново първа в България, ще има възможността да види „Истината“ - пиеса на младия, но вече доста нашумял, френски драматург Флориан Зелер. При това, с великолепния Иван Бърнев в главната роля и с участието на любимата театрална звезда Мария Сапунджиева. Достойни партньори на столичните звезди са сливенските артисти Ивайло Гандев и Таня Йоргова. Постановката на премиерата, която ще бъде на 1 февруари в Сливенския драматичен театър, е на режисьора Борислав Чакринов.

„Истината“ на Флориан Зелер е поставена за първи път в театър „Монпарнас“ в Париж преди 5 и половина години. Наскоро пиесата пожъна голям успех и във Великобритания. Блесналият още с първата си пиеса млад френски драматург отговаря на аплодисментите по свой адрес по най-творческия начин, написвайки втората си любовна комедия – „Лъжата“.

За Истината от Иван Бърнев

Актьорът, който вдига публиката на крака в едни от най-хитовите спектакли на софийските театрални сцени, ще видим в главната роля на Мишел в пиесата на Флориан Зелер „Истината“ – Иван Бърнев.

- Каква беше „топлата връзка“, която Ви доведе на сцената на Сливенския драматичен театър? Кой, как и с какво Ви привлече в екипа на „Истината“?

- Основният виновник беше текстът, който първи ме спечели. Заслужава уважение изборът на директора на сливенския театър Николай Недялков на тази много умно, сръчно, майсторски и с много тънък хумор написана комедия. След като разбрах, че режисьорът е Борислав Чакринов, отпаднаха първите ми колебания, защото с него съм имал много добри творчески срещи в представления на Бургаския театър. Другото, което ме привлича е, че в Сливенския театър, дето се казва, само аз не съм стъпвал, като се има предвид колко талантливи колеги са минали през него. И за мен е чест да бъда част от афиша на сливенския театър, при това да играя в това представление с двама прекрасни млади колеги като Ивайло Гандев и Таня Йоргова. Последното предизвикателство беше, когато разбрах, че Мария Сапунджиева ще играе основна роля в пиесата. С нея не съм имал щастието да бъда на сцената, но изключително много я харесвам като актриса – и така, аз се предадох. Разбира се, да не забравя и старите си сантименти към Сливенския театър, покрай Ивайло Христов, който е мой учител по театър. Той беше асистент на Стефан Данаилов, ние като студенти попивахме всяка негова дума и знаехме, че израстването му като актьор до голяма степен се дължи на престоя му в Сливен. От него зная и други големи театрални имена, тръгнали от Сливен, дори си казвах: „Господи, защо не съм живял в тези времена, за да се докосна до тези режисьори и актьори!“

- Какво точно от текста на Флориан Зелер провокира любопитството Ви?

- По много майсторски начин авторът заплита наболели съвременни проблеми. Настина, пиесата буди смях, но в нея има изключително драматични обрати, брачни и извънбрачни връзки, надхитрявания и въртене в един кръг, от който няма излизане. Както казва моят герой: „Искам да знам в каква пиеса играя – в комедия или в трагедия.“ Това му е хубавото на театъра, че в него с чувство за хумор можеш да разкажеш много сериозни неща. Авторът, като че ли с рентгенов апарат, е заснел съвременното ни общество и претворил словесно неговите проблеми. Аз много обичам ролята си в комедията „Вечеря за тъпаци“ на Франсис Вебер, с режисьор Иржи Менцел, в Сатирата, където хората не спират да се смеят, но за героя, който играя с огромно удоволствие, това съвсем не е смешно. Скоро не бях срещал текст, който така майсторски да извади хумора от драматичните ситуации и да ги поднесе така, че хем се изненадваш, хем не знаеш до края какво ще стане, хем през цялото време си ангажиран в действието.

- Да разбирам ли, че Вашият герой Мишел е героят на нашето време?

- Разбира се, че е герой на нашето време, както и всички герои в пиесата, които просто вървят край нас по улицата. Ние се срещаме, разговаряме с тях, те са част от нас. Аз, като актьор, хващам една нишка, една мигличка поемам и се опитвам да я изпълня със съдържание, за да се образува истински човек – героят на пиесата. Честно казано, не ми се ще Мишел да е героят на нашето време, това е прекалено ужасно. Иска ми се да има и други герои на нашето време, които светят с по-положителна светлина. Напоследък обаче забелязвам, че обсебените от лъжата хора стават все повече.

- Променя ли се с тази пиеса отношението към опозицията Истина-Лъжа?

- Може да не се променя, но се осмисля, осветява се от различни посоки. В един момент се стига до въпроса: доколко е полезно да се говори истината? Пиесата те кара да се замислиш върху това какво предпочиташ в любовта, в отношенията между мъжа и жената: да живееш спокойно, като си спестяваш истината и на какво си готов, когато я казваш. Защото, когато скриеш истината, нагазваш в едно блато от лъжи, потъваш в него – и после няма връщане назад. Но с това залата ще се забавлява.

- Дали елегантният френски хумор ще допадне на българския зрител?

- Вярвам, че ще му допадне. Ако не, контрата ще е в нас, значи ние не сме си свършили работата, защото пиесата е много добре написана. Нищо че напоследък сме свикнали комедиите да са някакъв страшен екшън от смешни ситуации. Тази пиеса е изключително словестна, но точно тънкият френски хумор я прави прекрасна. Под повърхността на речта вървят други подводни течения – и в това е силата на френските и английските комедии. Смятам, че ще успеем да я преведем добре и на български.

И Мария Сапунджиева

Въпреки ангажиментите й в много театри в столицата и страната, „Истината“ е петата пиеса на Мария Сапунджиева на сливенска сцена. Пет пиеси – две награди: „Аскеер“ за главна женска роля в „Моли Суини“ и „Златен витяз“ от Москва като част от артистичния екип, реализирал първата в света постановка на пиесата „Лице“ на Ал.Галин. Репетициите на новата постановка на Сливенския театър вече са към своя край, премиерата на 1 февруари чука на вратата и чаровната Мария Сапунджиева се чувства в свои води.

- Прекрасен екип сме – в компанията на двамата колеги от Сливенския театър, Иван Бърнев и режисьора Борислав Чакринов работим с удоволствие, без напрежение. Сроковете бяха кратки, притеснението – нормално. С този режисьор винаги така се репетира, той кара актьорите да се чувстват освободени и окрилени за театър.

- Кризата на средната възраст – колко комична и колко драматична е тя в условията на любовен не триъгълник, а дори четириъгълник ?

- С риск да повторя Иван Бърнев, това са любимите ми реплики в пиесата. Мишел, неговият герой, пита: „Не знам в каква пиеса играя – в комедия или в трагедия?“ – а героят на Ивайло Гандев – Пол, му отговаря: „Ами то, с жените никога не знаеш.“ Не мога да определя точно жанра, нещата са на ръба – трагикомедия е може би, защото по много забавен и смешен начин пиесата говори за сериозни неща. Отново става въпрос за любов, изневери – нещата, с които се занимава изкуството – за това до каква деформация може да стигне човекът в опита си да прикрие истината. Много валидна за тази пиеса е мисълта на Чехов, която ми се върти напоследък в главата: „Лъжата е като гората. Колкото по-навътре навлизаш, толкова по-трудно ще излезеш оттам.“

- Ще се припознае ли женската част от публиката в твоята героиня Лоранс?

- Мисля, че да. Или поне такъв ми е стремежът в изграждането на образа на тази жена. Всяка една жена е изпитала това, което се случва на героинята.

- Какво друго, освен забавата, търсиш в женския образ, който пресъздаваш?

- Търся сметка на Иван. Това търся… При всички случаи, търся истината. Всеки от героите по някакъв начин търси истината, но дали я заобикаля, дали я премълчава, това е интересното: боли ли тази истина. Мишел има още една интересна реплика: „Какво е Истина, какво значи Истина? Даже и философите нямат определение на това.“ Пиесата предразполага много към размисъл. Всеки би могъл да се замисли за своя собствен живот – как го живее. Такъв размисъл се стремя да провокирам и аз, работейки над този материал: да излязат хората и да помислят малко, да поразсъждават над собствените си постъпки, над собствения си житейски опит, над грешките, които са направили или поправили. Кое е добро, кое е лошо, това измъчва героите, дано да стигне и до публиката. Но, категоричен отговор няма. Както се казва, краят остава за вас.

- Какъв чар крие френската комедия? Това типична френска комедия ли е?

- Авторът е много млад, но тези теми, за истината и лъжата, които са доста застъпени в живота ни, явно много го занимават. Като се има предвид диалогът, начинът на поднасянето на текста, това е типична френска комедия. Французите доста наблягат на говоренето и пиесата така е написана – основното е текстът, след това идва действието.

- Лесно ли се играе такъв тип пиеса?

- Не. Пиесата е трудна, иска фина актьорска игра, обръща внимание на дребното, минималистичното, на детайла, защото героите й имат сложен вътрешен живот, независимо какво говорят и как се държат. Иначе е благодатна за игра, защото ние в живота точно това правим – играем различни роли. Разбира се, играем несъзнателно, а майсторството на актьора се състои в това съзнателно да доведе зрителя до внушението, че играе несъзнателно. Това е сложното. Но пък е интересно като актьорска задача.

- Има ли по-важни неща от истината и лъжата в този живот?

- Мисля, че от истината по-важно няма. Човек трябва да бъде искрен.

Страницата подготви: Стела КАРИНА

 
 

Copyright © 2008-2017 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев