Йордан Кювлиев - забележителният творец

Забележителният майстор на българското изобразително изкуство - Йордан Кювлиев е роден на 23 октомври 1877 г. Когато в града ни се полагат основите на новата фабрична вълнена промишленост, бащата на Йордан Кювлиев - Тодор Кювлиев създава тъкачница за вълнени платове. Мечтата на бащата е да даде на сина си висше образование в областта на техническите науки. А младият Кювлиев има силно влечение към изкуството, което бащата не споделя. След завършване на гимназия, за да удовлетвори желанието на баща си, в 1895 г. заминава за гр. Ганд (Белгия) да следва строително инженерство. Зарадван от този факт, бащата много често в мечтите си вижда как синът му се връща в родния град като инженер. Като студент Кювлиев е прилежен и трудолюбив, изпитите си взема с успех, но смисълът на живота му си остава изкуството. Цели часове и дни, свободни от университетски занимания, той отделя за него. Постоянен гост е на галериите и музеите в Ганд и Анверс. Гледа с широко отворени очи произведенията на великите майстори и възторгът от видяното разтърсва цялото му същество. Смъртта на баща му спомага Йордан да реализира най-после мечтата си. Той напуска университета в Ганд и отива в Художествената академия в Анверс. След завършване на академията Йордан Кювлиев пристига в родния Сливен. Тук е назначен за учител по рисуване в мъжката гимназия. Всеки ден ходи да рисува в околностите на града, главно в Ново село. Той рисува полето, хълмовете със Сините камъни, зеленчуковите градини и други сюжети, непретенциозни, каквито му ги предлага родната природа. Но богатото му чувство за композиционно отразяване, за колорит, атмосфера и настроение в пейзажа го ръководи неизменно и му позволява да създаде емоционално наситени картини. У Кювлиев е много голяма жаждата за творчество. Ежедневно рисува не само природата около Сливен и родния Балкан, а и морския пейзаж, към който изпитва силно влечение. Най-много го привличат бреговете на Месемврия със старинната архитектура на черквите от 14 век. И действително той създава едни от най-хубавите морски пейзажи в българската живопис. Другата област, върху която работи, е портретът. В този жанр живописта на художника е лишена от живописни ефекти. Хората в неговите портрети са обикновени, изобразени от художника в атмосферата и средата, в която живеят. За Кювлиев е характерно, че работи не само като художник, но и като гражданин - общественик. Той гледа на учителското място не само акто средство за препитание, а като възможност за възпитаване на младото поколение и запознаване с изкуството, с творбите на големите майстори. Влюбен в изкуството, което е смисълът на живота му, с възторг и любов успява да увлича учениците си, като им разкрива нови прекрасни светове. Тук му помагат също приятният, ласкавият поглед на кафявите му очи и неизчерпаемият възторг. Художникът - реалист Йордан Кювлиев е запомнен в родния си град с облеклото си - съвременен костюм, добре ушит, с лека шапка, с бастун и пенсне, общителен и духовит. Той е душата на приятелските компании, където се налага със своето поведение. Това той постигал много бързо, защото художникът с увлечение говори и за музиката, с която е много добре запознат. Мишо Тодоров е записал спомен за почивка съвместно с художника: "В часовете за почивка грабваше моята цигулка и започваше с почуда да свири до забрава тъй сръчно като истински музикант. От него чух за първи път хубавите места от Лоенгрин и Шайнхайнер от Вагнер, които Кювлиев с особена любов и жар изпълняваше. Смело казвам, че Йордан Кювлиев пръв ми подшепна за хубавата и сериозна драматична музика на Вагнер". Като гражданин Кювлиев се включва активно в културния живот на Сливен. Със завръщането си в града става член на читалището и активен негов сътрудник. Той основава музей и полага основите на картинна галерия с картините на първия сливенски художник, завършил в Италия - Димитър Добрович. За новия театрален салон на читалището Кювлиев рисува завесата по картината на френския художник Роше-Гроз "Песента на музите събужда човешката душа". Автор е на рисунките на кориците на юбилейния сборник на читалището с мотиви от народното творчество. Кювлиев, освен рисуването, свиренето на цигулка, владее доста езици - френски, немски, холандки и руски. Целият си живот той посвещава на изкуството и обществената работа, но свое семейство не създава. Йордан Кювлиев завършва Художествената академия в Анверс в класа на Жулиен Девринт. Тук той усвоява изкуството да рисува голите мъжки тела, което донася в България. Неговият творчески път е кратък, защото той си отива от този свят много рано - погълнат от вълните на Черно море на 15 август 1910 г. На 33 г. смъртта го грабва жестоко. През краткия период на своя творчески път той оставя прекрасни произведения. Паметни остават картините "Кеят на Месемврия", "Край Месемврия" и други за тоя град. Творчеството му е еднакво силно затрогващо, както в пейзажа, така и в портретите, в битовите композиции и етюди. През 1904 г. Йордан Кювлиев се включва с картината "Бащин дом" в световното изложение Сен Луи - Съединените щати. Член е на дружеството "Съвременно изкуство". А през 1009 г. участва в десетата изложба в Мюнхен. Голяма част от творбите му са разпръснати и унищожени след неговата смърт, вследствие на немарливостта на близки и приятели. Това е пречка до известна степен да се получи завършен портрет на Йордан Кювлиев като художник. До днес са запазени около 40-50 картини. От тях 6 са в Националната художествена галерия. Останалите са в Сливенската художествена галерия.

Надежда Нешева