Рождената
дата на Георги Пенчев 27 април 1924 г. не е съвсем делничен ден. Било е Великден,
след като са казали - Христос Възкресе! До 7 годишна възраст детството му преминава
без общуване с деца - сред чемшири, охлюви, пеперуди и цветя, птици и животни,
небе и земя, много самота и голямо проникновение в природните явления. Предучилищната
му възраст е като чуден сън върху крилата на птица. В училище бързо се справя
с новата обстановка, макар откъснат от родителите си. На 10 години прави първата
си рисунка с бои на дърво. В прогимназията има по-сериозни занимания. В горните класове бъдещият художник осъзнава своето призвание и започва да се интересува от много технически похвати в изобразителното изкуство. През 1942 г. е първата му самостоятелна изложба в малкия салон на читалище "Зора". До двадесетата си годишнина младият творец има значителен брой пейзажи от Сливен и село Катунище, където прекарва всичките си ваканции. В началото на 1944 г. е неговата втора изложба в читалището на с. Воденичене, за която сам изработва рамките си от стари дъски, рязани на ръка. Втората изява на художника събужда по-голям интерес. Всичко още в тези ранни години е посято с честно отношение към натурата и уважение към човека.
През 1946 г. Георги Пенчев е приет в Художествената Академия в София, специалност живопис, в класа на професорите Дечко Узунов и Илия Петров, и двамата - безспорни класици в българското изобразително изкуство. Художникът завършва обучението си през 1951 г. Следва свободна практика, първа изложба / 1961 г. /, няколко изложби до 1970 г., редица пътувания, пленери и "се стига до старческата немощ и разочарование без очарование", както сам казва художникът.
Родният край за Георги Пенчев остава като някакъв светъл оазис, чуден свят "за който се държиш цял живот и не ще ти омръзне все за него да разказваш. Може би за всеки човек е така." Художникът го напуска на 20 години заради военната служба и следването си, след което повече не се завръща.
Бригадирските години в Преслав в археологическа бригада, лятната практика, рисуването на пейзажи, работата по натура и участията в изложби си казват думата. Не случайно той се насочва към оформянето на книги и списания, към черна и цветна графика. Отначало започва с офорт върху метал, а после с гравюра на надлъжно дърво / купува сандъци като ги разковава сам /. Напускането на родния край за Георги Пенчев не е бягство, а принуда, защото няма работа за художници и се налага да се захване с друго. Тук изиграва роля личният му контакт с по-възрастните тогава художници - Петър Младенов, Васил Бараков, Цанко Лавренов, Борис Ангелушев, Димитър Гюдженов и от по-новото поколение, които са му другари по съдба - Методи Митев, Иван Миланов, Кирил Лазаров, Атанас Райков, Димитър Ковачев, Борис Ненов, Иван Кирков, Димитър Казаков, Генко Генков...
Творбите
на Георги Пенчев са предимно от Сливен, с. Воденичане, София, Видин, Оряхово,
Свищов, Силистра, морето, Жеравна, Котел, Широка Лъка, Мелник, Розино, Ичаново,
Бачково, Брацигово, Добруджа и дунавския бряг; от чужди страни и най-вече от
Виетнам, който посещава през 1959 г. Незабравими за художника са неговите срещи с личности като Пол Хогарт, Корнелио Баба, Кирил Кръстев, Атанас Стойков, Владимир Свинтила, Ненко Балкански, Кирил Цонев, Иван Радев, Иван Ненов и мн. др.
Георги Пенчев се учи от всички професори в Академията, от студентите и колегите си. За него всяка индивидуалност, която среща в живота си, е нещо различно - друг свят, друга вселена. Той е защитник на занаятчийското начало в изкуството, което предполага, че трябва да се усвояват похвати, техники, знания за материалите и тяхната ограниченост, трайност и възможности. Да се познават свойствата на основите и употребата на боите. Какво се изобразява обаче, е въпрос на чувствителност, предпочитание, стремеж да споделиш със себеподобните си нещо все пак значително, а не само възхищение и тъга. В късна възраст художникът сам тества своя образен свят. Разочарованията са много, по - малко в изкуството. Той предпочита малките формати във всички жанрове. Възхищава се на Рубенс и Тинторето. Незабравими за него са изложбите, от които се е поучил, и за които разказва и до днес - Голямата френска изложба / 40 - те години /, Изложбата - Равенска мозайка, Голямата изложба - Полски плакат, Мексиканска изложба, Испанска живопис, Изложба на френската книга; Изложбите на Кирил Цонев, Цанко Лавренов, Иван Ненов, Златю Бояджиев, Стоян Венев, Бенчо Обрешков и мн. др. Те оставят трайни следи у художника, който не крие, че са събудили някои пренебрегвани или забравени сили.
Творческата биография на Георги Пенчев е свързана преди всичко с графиката. Той се увлича по металната гравюра и гравюра на дърво. Творецът е особено впечатлен от попивността на дървото, неговата топлота и смекчаване на острата граница. Отпечатъците му се различават чувствително от традиционната гравюра на дърво, особено когато въвежда и цвета като компонент при печатането. Сгъването на медна тел, пригаждането на намерен предмет, за да стане произведение - допълнение към някаква детска драсканица. Всичко това го изпълва с истинска радост. "Та нали Микеланджело е изработил своя Давид от един захвърлен и изоставен мраморен блок", подчертава сливенският художник.
Той твърди, че намира истинското щастие, когато открие готов материал, който след минимална обработка се превръща в произведение. Култът към старото у Георги Пенчев се появява отдавна. Още на 10 години той заравя в земята рисунки, за да остареят. Докосването му до каменните релефи, археологията и старите щампи му отреждат сладостта на спомена, който се губи далеч в миналото и чиито контури са недоловими. Според художника, повърхностното харесване е чуждо на едно сложно преживяване. Картината тегли зрителя си като магнит с голяма сила. "В такава картина рационалното е скрито и не се чувства. То остава или се запазва само у автора и то в метода на изграждането. Чувството или чувствата по време на работа не подлежат на обяснение или анализ. Това е като вярата - или го има / в художника и в картината /, или го няма", казва творецът.
В своя житейски и творчески път Георги Пенчев продължава благородната линия на дедите си /внук е на известния местен войвода Каратанас/, строили и ктиторствали в църкви, читалища, библиотеки и др.
Три до сега са даренията, които художникът прави на Художествена галерия - Сливен. Първото е от 1985 г. и съдържа 109 творби / графика живопис и скулптора /. Второто е направено през 1987 г. и е от 52 творби / графика и живопис/. Третото е отскоро и съдържа 80 творби, предимно графика. Според специалистите това е една от най-богатите и интересни лични колекции в България. Съставена е от творби на няколко поколения български художници, а също и редки произведения на наши творци, работили по света и считани за невъзвращенци. Тази богата сбирка - дарение включва имена като Златка Дъбова, Борис Ангелушев, Иван Кирков, Амада Леви, Бинка Вазова, Кирил Лазаров, Иван Кадийски, Любен Зидаров, Александър Денков, Вежди Рашидов и мн. др.
Според думите на Георги Пенчев, дарителството е свързано с колекционирането и може би с народните будители: "За съжаление подобен термин предполага, че има много заспали, а будители малко. То е като призива на Алеко Константинов: "Опознай родината, за да я обикнеш". Този израз означава, че българинът нито я познава, нито я обича! В дарителството, особено на колекции, целта е популяризиране и запознаване с творчески индивидуалности. Рисунката е като кардиограма на чувствата и творческия потенциал на художника, а представителната творба е нещо като официален костюм или парадна стъпка. Добре е, когато в творбата се чувства искрено споделяне, като шепот или изповед. Тогава казваме, че разбираме художника…"