Дибич Забалкански и Сливен
В битката при Нарвин на 20 октомври 1827 г. обединените военноморски сили на Англия, Франция и Русия нанасят съкрушителен удар на турския флот и ликвидират средиземноморското й господство. Oзлобена от този акт на военно насилие Турция взема решение да отмъсти на Русия като затвори за нейния флот проливите, което е удар върху икономическите й интереси.
През това време Русия води подобна война срещу Персия, с която постига ново териториално разширение. Веднага след приключване на Руско-персийската война, тя обявява война на Турция на 14 февруари 1828 г. Отначало на Балканския фронт е назначен за командир ген. Витгенщаин, но той се оказва муден и непредприемчив, затова незабавно е заменен с Иван Иванович Дибич, пруски офицер, който през 1805 г. минава на руска служба. Първите прояви на Дибич стават по време на войната срещу Наполеон. След назначаването си Иван Дибич отганизира преминаването на р. Дунав и започва обсадата на Слистренската крепост, която се защитавала от 20-хиляден турски гарнизан. Впечатлени от бързите действия на Дибич, българите под ръководството на Георги Мамарчев от Котел и Панайот Фукияд от Сливен се включват с доброволчески отряди да подкрепят руската обсада по суша. Помощта им спомага крепостта да бъде превзета с масирана атака по суша и вода. В крепостта руската армия пленява 250 оръдия, снаряди, бойни припаси и много други съоръжения. За оказаната помощ Георги Мамарчев и Панайот Фукияд са наградени. След постигнатия успех Иван Дибич се насочва срещу шуменската крепост, която се пази от 40-хилядна армия начело с Рашид Мехмед паша. При с. Кюлевча става голямото сражение, което завършва с победа на руската армия. Ударите на Русия при Силистра и Кюлевча разгромяват турската армия. Това помага на Иван Дибич да премине незабелязано Стара планина през Връбнешкия и Айтоския проход. За бойните си успехи Дибич изпраща специален рапорт до Николай I, който му благодари и му дават званието Забалкански. Дибич получава заповедта за титлата си ден преди организиране на настъплението към Сливен. Край с. Драгоданово на 29 юли 1829 г. руската армия подготвя нападението за овладяване на града. Тук турците се подготвят да го защитават с 20-хилядна армия и башибозуци от корпуса на Халил паша. Преди 170 години на 30 юли при Балдаморския мост става решителното сражение с турците, които са разбити и прогонени от Сливен. Цялото население заедно с духовенството, с хляб и сол посрещат освободителите, ръководени от Иван Дибич Забалкански. Радост обхваща цялото население. Народът ликува, защото вярва, че е дошъл краят на петвековното робство. Редят се дните на общо ликуване и пируване на българи и руснаци. Когато щабът на Дибич Забалкански назначава за командир на града ген. Монтрезор, гражданите на Сливен му поднасят ключ, изработен от майсторите на града. В Сливен веднага се образува доброволческа армия под името волентири, в която вземат участие много видни сливенци като - Петър Бояджиолу, Кичук Тодор, Злати Бакърджиолу, Тодор Кършеолу и други. Тези патриоти се явяват на руските войски като разузнавачи и водачи. Дибич с новите помощници от Сливен продължава на юг като ги превежда през Сакар планина, през прохода Малък Дервент. За 4 дни без почивка се озовава пред Одрин.
Турците са смаяни от бързите действия на Руската войска и на 8 август изпращат парламентьори за сключване на примирие. Англия и Франция също следели движението на руските войски, предвождани от Дибич Забалкански. Те са изплашени от тези действия и пращат своите флотилии да блокират Дарданелите и отправят нота до руското правителство да спре предвижването на войските си към Цариград. Споразумение се постига на 2 септември 1829 г. в императорския дворец на Сюлейман Великолепни в Одрин. Мирът е подписан от представителите на руския император Николай I, графовете Орлов и Палин. От турска страна е подписан от Мехиуд II и Мехмед Садък. След подписването на мирния договор със специален церемониал Дибич Забалкански връща сабите на пленените турски паши - Ибрахим Халил и Тефик Али. С Одринския мир Русия разширява владенията си по незамръзващите брегове на Черно море. Контрибуциите, които Турция трябва да изплати на Русия, са изчислени на 10 милиарда холандски дуката. За благодарност руското правителство дава на Дибич званието - фелдмаршал и го награждава с ордените Св. Андрей и Св. Георги - първа степен. Възнаграден е още и с парична награда от 1 милион златни рубли.
Одринският мир осигурява свободата на Гърция, Сърбия, Влашко и Молдавия. Само България остава под турско робство. Имало е не един упрек срещу Иван Дибич Забалкански, че той окуражавал сливенци да тръгнат след него да емигрират.
Пътешественикът от това време Докмъс отбелязва, че сливенци, които тръгват след армията на Дибич Забалкански, не са тласкани от освободителя си. Той смята, че икономическите фактори карат хората от сливенския край да тръгнат след руската армия, защото българското население не се чувства сигурно при турската власт. Докмъс казва: "Българите, като много по-верни и работливи от безчестните и развратни гръковизантийци, са силно загрижени задето не собствения им език, а развален гръцки се учи".
На 30 юли 2002 г. се навършват 170 години от тези събития, станали в Сливен.